Поставянето на Фотоволтаик на покрива на фамилна къща и свързването му към националната електрическа мрежа е „Мисия невъзможна“

През 2007 година Обществен център за околна среда и устойчиво развитие стартира проект „Слънчев покрив и на моя дом“ с финансовата помощ на Фондация „Екообщност“. Целта на проекта беше да проучим възможностите и процедурата собственик на еднофамилна къща в България, да инвестира средства в закупуване, инсталиране на фотоволтаична система и присъединяването й към електропреносната мрежа с цел продажбата на генерираните излишъци от произведената ел. енергия.

Какво се случи на практика.
Първо проучихме пазара на фотоволтаици. Според възможностите на покрива, който планирахме да оборудваме и цените на фотоволтаичните системи, избрахме като най-подходящо системата да бъде изградена от шест фотоволтаични панела CYOCERA KC 130 GHT - 2 с обща номинална мощност 1.04 kWp. и инвертор модел Sunny Boy 1100 LV.
Общата стойност на системата плюс монтажа беше 7170 евро. Според данни на дистрибутора животът на избраните фитоволтаици е 25 години, а приблизителен срок на изплащане на инвестицията изчислихме на 15 години.

Второ. Преди да се пристъпи към монтаж на системата е необходимо да се получи Разрешение за строеж на основание чл. 148 от ЗУТ. (Закон за устройство на територията). Това разрешение се нарича „Виза за проектиране“ и се получава от общината, в която се намира къщата. За целта възложителят или упълномощено от него лице трябва да подаде молба в местната администрация. Визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението (чл. 140, ал. 1от ЗУТ). След издаването на виза за проектиране се изготвя идеен проект, който в описаният случай представлява конструктивно становище, изготвено от лицензиран конструктор. След като представихме изискваните документи общината ни издаде Разрешение за строеж шеста категория.

Трето. Монтирането на системата и включването й към мрежата на домакинството ни отне два дни.

Четвърто. Следващата стъпка е подаване на Заявление за присъединаване към фирма „Е.ОН България Мрежи“ АД. То се осъществява съгласно „НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи“ и по-специално Част 3 от нея: „Присъединяване на електрически централи на производители на ел. енергия към ел. мрежа“. Точка 50. (1) гласи: „Писменото искане за проучване за присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава в: (т.2) разпределителното предприятие по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана мощност е равна или по-малка от 5 MW“.

В отговор на заявлението ни „Е.ОН България Мрежи“ АД сключи с нас Предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия. Чрез този договор двете страни си дават време, в което:
1. инвеститорът (ОЦОСУР) да подготви всички необходими документи, заложени в законодателството. На този етап трябваше да подготвим Протоколи за съответствие с нормите на заземяване и да изготвим Инвестиционен проект.
2. От своя страна „Е.ОН България Мрежи“ АД трябва да провери възможностите за присъединяване.

Технически изпълнението на тази част от процедурата отне на инвеститора около година време. Тук пречките не бяха законови, а бяха предизвикани от трудното откриване на консултанти, които да изготвят документите. Лицензираните консултантите са малко и предпочитат да се занимават с централи с мощност над 5 MW. Освен това липсва тарифа за оценяването на труда им за централи под 5 MW и на практика те изпълняват поръчките на същите цени като и за централи над 5 MW.

Пето. След предоставяне на пълния комплект от изискуеми документи, между инвеститора и „Е.ОН България Мрежи“ АД беше сключен Договор за присъединяване. Технически приъединяването стана в рамките на един работен ден.

Шесто. Следващият етап е подаване на документи към „Е.ОН България Продажби“ АД за сключване на Договор за изкупуване на ел. енергия.
На този етап се оказа, че в документите ни има съществен пропуск. Издаденото Разрешение за строеж от Общината не е валидно защото е издадено за обект шеста категория. А според закона фотоволтаичната централа трябва да бъде заведена като трета категория (чл.137, ал.1, т.3 от ЗУТ чл.6, ал.5 от Наредба №1/2003, на МРРБ). Това върна процеса в почти първоначална точка, тъй като се наложи да се поиска издаване на ново разрешение за строеж вече трета категория. Според изискванията на ЗУТ трябваше да бъде разкрит строителен обект, да бъде наета лицензирана фирма по строителен надзор, да бъде направена геодезическа снимка, да бъде създадена комисия от четирима човека към РДНСК (Регионална дирекция за национален строителен контрол). Тук се натъкнахме на още едно разминаване в законодателството. То касае формирането на държавната такса за приемане на строителния контрол. В ЗУТ централите са делят на до 30 MW и над 30 MW, което е в противовес с делението от Закона за енергетиката, където централите от ВЕИ се делят на такива до 5 MW и над 5 MW.
Тази част от процеса отне още една година.

В крайна сметка две години след началото на проекта инвеститорът сключи Договор за продожба на ел. енергия. Е.ОН България Продажби“ АД плати на инвеститора всичкия поизведен ток от датата на свързване към „Е.ОН България Мрежи“ АД.

Равносметка
След приключването на проекта неговата стойност е както следва:
Обща стойност на системата – 7170 евро (цени от началото на 2008 година);
Общо платени такси за разрешителни от Община Каспичан – 15 евро;
Общо такси платени на Е.ОН България Мрежи АД – 34 евро;
Общо такси за разрешителни от РДНСК – 500 евро;
Общо такси платени на консултанти (архитектурен проект, конструктивно становище, строителен назор) – 2000 евро;
Обща стойност на инвестицията – 9719 евро.

Общо приходи на година – 300 евро. Върху тази сума се плаща данък печалба от 10%.
Предполагаемо възвръщане на инвестицията – 32 години.
При нулева консумация на ел. енергия общият приход би бил около 500 евро, което би довело до изплащането на инвестицията за около 20 години.

Забележка! Изчислените суми са направени на база официалните цени за изкупуване на ел. енерия от ВЕИ за 2010 г (0,79289 лв./kWh) В общата стойност на инвестицията не са включени възможни бъдещи средства, свързани с ремонти или промяна на параметри, или собственост на системата. Върху срока на изплащане на инвестицията ежегодно ще влияят и цените на изкупуването на ел. енергия от ВЕИ, които се определат от ДКЕВР.

Нещата не спират до тук. На инвеститора му предстои ежегодно да подава Искания за лицензиране на поизведената от него енергия от ДКЕВР (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране), което вероятно ще оскъпи процеса по изплащане на централата.

За доуточняване – Според „Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници“ чл.4 (1) Производителите на електрическа енергия от ВЕИ подлежат на регистриране, като подават в ДКЕВР заявление за издаване на сертификат до един месец след изтичане на периода, за който се изисква сертификата (за малките централи това е срок от 1 година тоест до края на месец януари). Според чл.7 (1) ДКЕВР се произнася с решение в 30 дневен срок (това прави около 2 марта) Тук трябва да направя сравнение до коя дата ако си подадеш декларацията ти се намаляват данаците.

Изводи
При така направените разчети и липсата на държавна политика за подкрепа (стимулиране), инвестицията в инсталирането на малки фотоволтаични мощности, когато се разчита на възвръщаемост на средствата само и единствено от продажбите на ток, трудно би се приела за рентабилна от средния българин, собственик на еднофамилна къща.

Допълнителното оскъпяване на този тип инвестиции идва от липсата на синхронизация между отделните закони, регулиращи процеса. А това води до плащане на излишно скъпи такси.

С благодарност за подкрепата на: