Допитване за партньорството в политиката на сближаване на Европейската икономическа и социална комисия

През февруари 2009 г. Европейската комисия се обърна към Европейската икономическа и социална комисия (ЕИСК) с искане за проучвателно становище по „Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007-2013 г.“. В своя доклад ECO/258 „Ефективно сътрудничество в политиката на взаимопомощ “, изготвен с цел да допринесе за следващия програмен период на ЕС след 2013г, ЕИСК настоява, че "Програмирането по принцип може и трябва да се реформира, за да се укрепи партньорството. Това ще се постигне, като се придаде по-конкретна насоченост и ориентация на програмите към проблемите по отношение на целите и обхвата (напр. географски район, сектор, задачи)" (стр. 11).

Препоръки по темата, които могат да помогнат за подобряване процедурите на подпомагане за крайните бенефициенти, се приемат до края на ноември 2010 чрез онлайн допитване на адрес www.ireas.cz/dotaznik10.

Принципът на партньорство е крайъгълен камък на европейската политика на сближаване. Най-ранните му корени могат да бъдат открити в Римския договор от 1957 г., когато беше създаден Европейският социален фонд. През 1988 г. беше направена нова стъпка с утвърждаването на принципа като общ инструмент за структурните фондове. В началото партньорството беше насочено единствено към традиционните икономически и социални участници; сега то включва „всяка друга организация, която представлява гражданското общество, екологични партньори, неправителствени организации и организации, които са натоварени с насърчаване на равенството между жените и мъжете“ (член 11 от Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета относно структурните фондове).

Пълният текст на становището на ЕИСК е в прикачения документ, а препоръките, извлечени от него, включват:

1 ЕИСК е твърдо убеден, че истинското и задълбочено партньорство значително повишава ефективността и общия успех на политиката на ЕС на сближаване. Партньорството е инструмент за устойчиво икономическо и социално развитие. Чрез него средствата на ЕС се насочват към потребностите на участниците по места. То увеличава популярността на ЕС и укрепва демокрацията. Успешното партньорство трябва да се основава върху дългосрочна перспектива за действително участие и да осигурява на частните партньори равни възможности да изпълняват активна роля наред с публичните власти. ЗА ТАНГОТО ТРЯБВАТ ДВАМА.

2 Действащите регламенти все още предоставят твърде голяма свобода на тълкуване на национално равнище на понятието „партньорство“. Необходимо е уточняване на тези разпоредби, по-специално на член 11 от общия Регламент 1083/2006. ЕИСК предлага в бъдеще да се внесат редица изменения на формулировката на този член, като по този начин бъдат установени минимални изисквания за партньорство.

3 ЕИСК изразява съжаление, че в последно време ролята на Европейската комисия беше съсредоточена по-скоро върху процедурите и в по-малка степен върху резултатите. ЕИСК твърдо подкрепя идеята за по-силна и много по-проактивна роля на Комисията като пазител на принципа на партньорство. Комисията, съвместно с държавите-членки, регионите и организираното гражданското общество, следва да засили разпространението на принципа на партньорство въз основа на отворения метод на координация.

4 От ключово значение е непрекъснатото изграждане на капацитет на партньорите: на социалните партньори и на гражданското общество следва да бъдат отпуснати ресурси за техническа помощ по всички оперативни програми.

5 ЕИСК подчертава, че глобалните субсидии са много ефикасен инструмент за постигане на истинско участие на партньорите – особено на малките предприятия и социалната икономика – и следователно трябва да се използват в значителна степен от всички държави-членки както в програмите на ЕСФ, така и на ЕФРР.

6 ЕИСК се застъпва и за връщане към опростените програми по инициатива на Общността, насочени към социални иновации и развитие на местно равнище.

7 За политиката на сближаване на ЕС след 2013 г. свързаните с програмите структури и нормативни актове следва да улесняват прилагането на принципа на партньорство. Това е в съответствие с доклада „Barca“, който поставя силен акцент върху връзката между „ориентиран към местните условия подход“ и партньорството и който е особено целесъобразен по отношение на ЕФРР и следва да залегне в стратегията „Европа 2020“.

8 За да се гарантира по-активно участие на гражданското общество на всички етапи на политиката на сближаване, на европейско равнище следва да се изготви Кодекс на добри практики, който да е съгласуван със съответните европейски партньори.

9 Опростяването е наложително за засилване на положителното въздействие на програмите, особено за проекти, в които участват по-малки изпълнители. Трябва да се рационализира контролът върху проектите. Финансовите плащания към подобни изпълнители трябва да бъдат по-добре уредени и ускорени чрез предварително финансиране и навременни плащания.

10 ЕИСК напълно съзнава, че не съществува универсално решение. Въпреки това, добрите практики могат и следва широко да се разпространяват. Подобни добри практики са набелязани и описани в приложението към настоящото становище. Европейската комисия следва да подкрепи тяхното популяризиране.

11 В повечето държави-членки регионите играят централна роля в прилагането на принципа на партньорство. Ето защо ЕИСК предлага регионите, които желаят да споделят своя опит и да разпространяват добри практики, да създадат мрежа на „региони на образцово партньорство“ и изразява убеждението си, че Комитетът на регионите може да бъде подходящата институция, която да координира подобна мрежа.

AttachmentРазмер
ECOSOC_258_bg.doc172.5 KB

С благодарност за подкрепата на: