КУПФЕС Коментар: Еврофондовете са вредни, или Отказ от мисленето

Финансова криза е. Банковите лихви растат. И едрият, и дребният бизнес се задъхват без свежи пари, като риби на сухо са. Социалните и културните институции, периферните общини и републиканският бюджет – и те. Човек ще рече, че всяка открита финансова линия, всяка донорска програма, носеща или поне обещаваща опцията за пресен финансов ресурс, ще бъде аплодирана и могъщо експлоатирана. Е, не и в България.

Еврофондовете са вредни! До тази пророческа мисъл периодично стигат български политици, анализатори, предприемачи, неолиберални евангелисти, обръчи от фирми и всякакви други български граждани и селяни. Те – лошите еврофондове - настояват да знаем какво искаме. Те изискват от нас да пишем грамотно, да сме организирани и експедитивни. Те искат да бачкаме, и – о, ужас! – след бачкането да остане нещо като продукт. Те искат да се отчитаме счетоводно, да не работим с връзки и рушвети и да сме готови по всяко време да грейнем в медиите или да бъдем посетени от чичко ОЛАФ. Те, накратко, рушат нашата исконна българска култура за бизнес, политика и прекарване на свободното време!

Или може би не? Може би популярните Батко и Братко, премиерът Сергей Станишев, публицистът от ИПИ Георги Ангелов и вероятно десетките хиляди техни по-неизвестни съмишленици подкрепят тези общо-европейски норми и процедури? Информирани са и осъзнават, че ние сами сме се абонирали (и сме настоявали, години наред сме настоявали) за тях през целия дълъг и мъчителен процес на нашето кандидатстване за европейското членство. И горещо одобряват тази европейска насока на развитие на българското общество, българските управленски политики и българските обществени поръчки... Но се противят на фондовете на ЕС по други, но естествено рационални и обществено мотивирани основания?

Но те не казват. Нито какво по-точно е лошо в опцията за финансиране при извършена работа – лошо не за тях лично, да не си помислите, а за целокупния български народ. Нито къде ще отидем да търсим пари при по-приемливи за нашата етнография условия, като дадем пътя на лошите еврофондове. Нито на какво друго да се надяват всички инициативни и мобилизирани български граждани, които за тяхно нещастие не са функционери нито на властта, нито на опозицията, нито на някое или друго бизнес-лоби.

Нито дали пък, в условията на непрестанно изостряне на глобалната конкуренция, все пак няма да е полезно за тази или онази прослойка от българското общество да придобие най-сетне някои нови, „европейски” (а по своята същност – неолиберални) навици и умения? Неща от рода на организираност и предприемчивост, управленски умения и подредба на времето, документална грамотност, независимост и поемане на отговорност за личните действия, и други, и други. Мълчат инак говорещите, и това си е. Тайна сия велика ест, очевидно.

Е, знаете ли какво, уважаеми? Не ви искаме тайната. Като ще мълчите – ами мълчете си. Европейските фондове предлагат един осъществим модел за работа и развитие – но не за лобитата и обръчите от фирми, а за инициативните и грамотни граждани и непокровителстваните местни общности. А за обръчите и лобитата този модел е лош, действително е лош. И ние ще продължим да работим за по-доброто прилагане на този модел тук, в България. Не заради така популярния сред вас като адресат, алиби и индулгенция безличен „български народ”, а заради нашите лични граждански принципи и европейски стремежи.

Не се притеснявайте, няма да ви упрекваме, ако не желаете – или не сте способни, или просто не ви се опитва – да свършите нещо полезно в подкрепа на този процес. Достатъчно е и да не пречите.

Драгомир Константинов

С благодарност за подкрепата на: