Обобщение на резултатите от проведеното проучване за прозрачност на Общините при усвояването на Фондовете на Европейския съюз

Илиян Илиев

През май 2010 година в отговор на въпрос „Каква е политиката на общината, на територията на която живееше, за откритост и партньорство относно оперативните програми на ЕС?“ от проучване на КУПФЕС, 40,59 % от анкетираните са отговорили, че общината има ясна и последователна политика, на изграждане на партньорства главно с неправителствения сектор и читалищата. 12,87 % от запитаните отговориха че техните общини въобще нямат политика на отвореност, а останалите 16,83% от запитаните споделят че общинската политика за партньорство по използването на ЕФ е само на хартия.

Екипът на коалицията реши да провери тези твърдения. Методика за своята работа беше открита в съществуващите практики за достъп до обществена информация базираща се на законовото право на гражданите да искат и получават обществена информация разписано в ЗДОИ (Закон за достъп до обществената информация).

До всичките 264 общини в България бяха разпратени писма за достъп до информация чрез които търсехме отговор на следните въпроси:

1. Броя на подадените проекти към фондовете на Европейския съюз от ръководената от Вас община.
2. Броя на спечелените проекти към фондовете на Европейския съюз от ръководената от Вас община.
3. Наименованието на спечелените проекти към фондовете на Европейския съюз и програмата, по която са финансирани.
4. Общата стойност на спечелените проекти към фондовете на Европейския съюз от ръководената от Вас община и процента на съфинансиране.
5. Заложените цели и постигнатите резултати по спечелените проекти към фондовете на Европейския съюз от ръководената от Вас община.

В момента са обработени 161 общини. Данните са както следва: 7,45% от запитаните общини категорично са отказали предоставянето на исканата информация, чрез изпращане на писмено уведомление, 47,83 % са предоставили достъп. 45,96% са предпочели мълчаливия отказ. Сравнявайки процентното разпределение при отговорите от интервютата (виж по горе) и тези от реалните дейности (в следствие от предоставен достъп до информация), може да се присъедини към онези 16,83% от интервюираните които споделят мнението, че общинската политика по отношение прозрачност и партньорството е повече на хартия отколкото реалност.

Допълнително основания за този извод можем да намерим и при преглед на изпратените писма (отговори), които са просто формални. Като основен аргумент може да се липсата на отговор на Въпрос 5 в 100 % от писма. Голяма част от отговорите пък са формално препратка за получаване на исканата информация от сайтовете на общините. Бърз преглед на посочените сайтове показа, че на тях има информация за спечелените проекти, но в повечето случай е също толкова формално поставена, че не предполага направата на някакви сериозни изводи, освен количеството на спечелените средства. Като чели има някакво неписано състезание кой ще бъде по напред. Получените отговори водят и към предположението че до голяма степен с публикуване информацията на сайта на общината се изчерпа в нейния ангажимент за откритост.

Търсейки доказателства за откритост и прозрачност на общините, организирахме и паралелен мониторинг на регионалните вестници в по големите общини от северна България и югоизточния планов регион. Търсехме колко често се публикува информация за подадени, спечелени, реализирани проекти. Тази част от анализа за откритост на общината ни подтиква към следните изводи. Да, общините публикуват информация в местната преса, но в болшинството от случаите отново се натъкнахме на формалното отношение. Публикуват се обяви, търгове по отделните проекти, които са задължителна част от изпълнението на проекта. Много често този род съобщения могат да бъдат намерени по страниците за платени съобщения и реклами. Другия тип подход на отразяване на прозрачността на местните управи от медиите е отразяването на пресконференции или интервюта с определени представители на администрацията. Повечето от информацията в тези материали е оптимистична с пожелателен характер, с приоритет на бъдещото време. По рядко може да се намери информация за определени проблеми при реализирането на проектите с основен акцент (административни пречки), но абсолютна находка би било да откриеш материал, който ви информира за приключил проект, и постигнатите резултати. И в малкото материали в които се откриват, те по скоро са данни от статистика без да се коментира постигнатия ефект.
Пример: Община отчита обновяване на 24 километра от водопроводната си мрежа с пари от ОПРР. Резултата е даден като абсолютна стойност. Никъде не е казано това каква част от общата система на общинското водоснабдяване е. В някои от материалите се обогатява като се посочва населеното место или в квартала в който водопроводната мрежа е подменена. Никъде обаче не се дават аргументи защо точно там или пък как е взето решението (направен избора). Коментирайки тези казуси не коментираме дали съответната интервенция е била необходима или не точно на това място или не. Дали е имало инженерни и технически доводи това да се случи или не. То няма как и да стане защото информация за това липсва. Тук единствено се фокусираме върху степента на прозрачност на общините при използването на Фондовете на европейския съюз в България.

С благодарност за подкрепата на: